Настояване за арбитражни изслушвания на живо по време на пандемията

 

По време на пандемията на коронавируса страните по арбитражно споразумение и арбитрите се сблъскаха с въпроса за правото на лично арбитражно изслушване. Има ли проблеми по надлежния процес, произтичащи от провеждането на дистанционни производства поради настояването на едната страна за лично изслушване? Например, улеснението на страните за представяне на показания и доказателства от разстояние може да бъде ограничено, може да липсва техническа компетентност на арбитрите и да им е неудобно да събират доказателства от разстояние. Тогава възниква трудността с ефективното представяне на делото в различни часови зони и потенциалното несправедливо предимство за едната страна пред друга, причинено от изискването свидетелите и доказателствата на едната страна да бъдат представени извън обичайното работно време. В някои случаи може да има веществени доказателства, които е трудно да се представят дистанционно или необходимост от посещение на място.

Докато едната страна може да е готова да изчака кризата с COVID-19 да приключи, за да проведе лични изслушвания, другата страна може да не се съгласи. Отлагането на изслушване по същество може да е в противоречие с договорните срокове, натиска в реално време, който засяга страните по различен начин, и / или изискванията за време в арбитражните правила. Трудности могат да възникнат, когато едната страна настоява за лично изслушване на определеното място за арбитраж.

При някои обстоятелства арбитражните правила могат да предвиждат дистанционни изслушвания. Например, Правилата на Международния арбитражен съд в Лондон предвиждат, че „изслушването може да се проведе лично или на практика чрез конферентна връзка, видеоконференция или използване на друга комуникационна технология с участници на едно или повече географски места (или в комбинирана форма)“. И че съдът може да използва технология „за подобряване на ефективността и експедитивното провеждане на арбитража“. В съответствие с тази директива, поне един английски съд наскоро е приел, че предложеното хибридно изслушване, при което се провеждат както лично, така и дистанционно производство, не би имало несправедливо предимство за едната страна пред другата.

По същия начин, докато Правилата за арбитраж на Международната търговска камара предвиждат, че трибуналът „ще изслушва страните лично”, МТК тълкува това правило „като отнасящо се до възможността за обмен на живо и състезание и не изключващо изслушване място „лично“ с виртуални средства, ако обстоятелствата го налагат. “ Всъщност правилата на ICC от 2021 г., които влизат в сила на 1 януари 2021 г., изрично разрешават на трибуналите да провеждат изслушвания „дистанционно чрез видеоконференция, телефон или други подходящи средства за комуникация“.

Освен това наскоро Сингапурският международен арбитражен център съобщи, че всички лични срещи сега се „провеждат чрез телеконференция и видеоконференция“ и е насочил всички страни да подават и обменят документи по електронен път. За разлика от тях, Международният арбитражен център в Хонг Конг продължава да функционира и ще приема страните по делата за лични изслушвания и срещи, при условие че всички страни остават в Хонконг непрекъснато за 14-дневния период преди приемането, подлагат се на проверки на температурата и по всякакъв начин спазват неговите протоколи за COVID-19.

На практика страните по арбитражно споразумение може да не са в състояние да предизвикат лично арбитражно изслушване по време на пандемията. Например, ако страните не се уговорят да продължат по телефона или чрез Zoom или съдът заповяда, че изслушванията ще се проведат по телефона или чрез Zoom, Регулаторният орган на финансовата индустрия (FINRA) отложи всички процедури за личен арбитраж и медиация, насрочени до 4 юни, 2021. Насоките на FINRA не уточняват какво ще се случи, ако едната страна откаже да се ангажира с дистанционно производство.

В един нашумял спор, синдикат, представляващ шофьорите на автобуси в Рино, Невада започна арбитражно производство срещу Keolis North America- Кеолис Северна Америка, твърдейки, че Keolis неправомерно заплашва да прекрати трудояия договор на шофьорите на автобуси, които отказват да пускат пътници да се качват в автобусите без маска за лице. Кеолис настоя за лично арбитражно изслушване, което беше насрочено за 5 март 2021 г. Позовавайки се на притесненията за COVID-19, арбитърът обаче отказа да присъства лично на изслушването и вместо това предложи да присъства на изслушването чрез видео. Кеолис обвини арбитъра в пристрастност в полза на съюза за отказа да присъства лично на изслушването. Арбитърът заяви, че твърденията на Кеолис са неоснователни, но оттогава се оттегли от делото.

Според нашите разследвания, опитите за налагане на недистанционно изслушване изглежда малко вероятно да успеят, докато опасенията за общественото здраве остават. Арбитражните съдилища отхвърлиха аргументите, че надлежният процес изисква лично изслушване или че отдалечените изслушвания дават на едната страна несправедливо предимство. В същото време арбитражните трибунали положиха големи усилия да защитят принципа на равенството на страните, като често създаваха креативни техники за управление на делата, за да отстранят усещания недостатък на дистанционното изслушване. Нашето неформалното проучване разкри, че в нито един случай, международен арбитражен съд не е разпоредил страните да се явят лично по време на пандемията.

Дистанционните арбитражни изслушвания вероятно ще останат стандарт за продължителността на пандемията. Арбитрите могат и трябва да продължат усилията си, за да гарантират, че от страните и свидетелите не се изисква да участват в отдалечени изслушвания или да представят доказателства по начини, които застрашават надлежния процес, включително такива светски съображения като по кое време на деня трябва да свидетелства свидетелят или адвокатът трябва да представи аргументи. Арбитрите също трябва да предоставят достатъчно време да изтече между края на едно заседание и началото на друго заседание. И те трябва да обмислят да започнат изслушвания по различно време в различни дни, така че всяка страна да може да представи случая си в моменти, които са оптимални или удобни за нейната часова зона. Ако дадена страна иска да осигури лично изслушване, тази страна трябва да включи задължителен език в договорната арбитражна клауза, знаейки, че такъв език може да направи невъзможно налагането на срокове за издаване на решение.

natlawreview.com