Център за медиация

Посредничеството /медиация/ е допустимо в:

• Гражданското право (включително семейните спорове)
• Търговското право
• Трудовото право
• Съществува и медиация по наказателноправни въпроси и в областта на възстановителното правосъдие
• В Република България тези области не са уредени или ограничени със законодателство
• Най-често до медиация се прибягва в гражданското право, по-специално по семейните дела

Използването на медиацията е доброволен избор на страните и не се санкционира в случай на неуспех.

Съгласно най-новите разпоредби на ЕС в областта на семейното право, съдията е длъжен да осведоми страните за съществуването и възможностите, които предлага медиацията, а след това съгласно Европейската директива 2008/52/ ЕО трябва да е възможно да се поиска принудително изпълнение на писмено споразумение, постигнато в резултат на медиация. Държавата определя в кои съдилища или други органи могат да се подават такива молби.

Съгласно членове 1733 и 1736 от Съдебния кодекс е възможно споразумение, постигнато в резултат на медиация, да се признае от съдия, с което на това споразумение се придава действителност и изпълнителна сила. Що се отнася до правната му форма, в този случай споразумението се оформя във вид на съдебно решение.

Има и алтернатива на официалното признаване. Възможно е споразумението, постигнато в резултат на медиация, да бъде скрепено в нотариална форма пред нотариус. По този начин споразумението става действително и придобива изпълнителна сила, без да е необходима намесата на съдия. Това е осъществимо само със съгласието на всички страни.

Доскоро съществуваше възможност за злоупотреби посредством този алтернативен способ. По време на процедурите по медиация давност течеше и страните не можеха впоследствие да разрешат спора си по съдебен ред, в случай че извънсъдебният способ се окаже неуспешен. С транспонирането на Директива 2008/52/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г., този проблем е решен като е създаден чл.11а в Закона за медиацията. Така давност вече не тече, докато трае процедурата по медиация.

В Република България не съществува специален кодекс за поведение за медиатори. Обаче разпоредби относно етичните стандарти са включени в Закона за медиацията и Наредба № 2 от 15 март 2007 г., която урежда условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори /вж. Нормативна уредба/.

Медиацията не е безплатна, плащането се определя по споразумение между медиатора и участващите страни.

Само до преди няколко години медиацията беше една иновация. Самата идея за ангажиране на страните в проучването на интересите и намирането на решения, често преодолявайки състезателното съдебно производство е огромна качествена промяна в процеса на търсене на правосъдие.

Независимо от рисковете случаите на медиация нарастват, страните остават доволни и статистиката сочи, че, независимо от това дали е постигнато споразумение или не, в над 80% от случаите страните отново биха ползвали услугите на медиатор.

Правилник за помирение на Арбитражен съд към ЕИМА

Тарифа за медиационните и помирителни такси на Арбитражен съд