Арбитражен съд

Арбитражът в правото е форма на разрешаване на спор – алтернатива на съдопроизводството, което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право.

В исторически план арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие и към този момент е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества).

Арбитражът е проява на недържавно, доброволно, договорно, частно правораздаване, а арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на договор за арбитраж. Правните последици на арбитража обаче са процесуални и са приравнени с тези на съдебното решение.

Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право.

Кои са предимствата на арбитражното производство?

Избягват се някои недостатъци при работата на редовните държавни съдилища, като двете страни поверяват спора на недържавен правораздавателен орган, към който изпитват доверие.

Страните участват в конституирането на решаващия орган чрез избора на арбитрите.

Разрешаването на спора става по опростена процедура, предварително известна и на двете страни. Те могат да я изменят и да я приспособяват към особеностите на спора.

Страните възлагат спора на арбитрите със специални познания, каквито не винаги притежават обикновените съдии.

Бързината е едно от големите предимства на арбитража. Производството е едноинстанционно.

Арбитражните решения са окончателни, подлежат на доброволно изпълнение и се отличават със стабилност, тъй като могат да бъдат атакувани само по исков ред.

Арбитражното производство е по-икономично. Събираната такса не е постоянен процент, а намалява с увеличение на иска. Разходите за защита, вещи лица, преводачи и др. се правят само в една инстанция.

Арбитражното дело е непублично и конфиденциално, поради което арбитражът е в състояние да избегне влошаване на отношенията между страните.

За арбитража не важат ограниченията на международната подведомственост на държавните съдилища.

Изправната страна по договора може да избегне необходимостта, неудобството, разходите и неравенството да води дело срещу неизправната страна в чужбина.

Тъй като и двете страни доброволно са се подчинили на арбитража, по-голяма е вероятността те да запазят добрите си делови връзки.

Изпълненето на арбитражното решение в чужбина е обезпечено чрез Нюйоркската конвенция в много по-висока степен, отколкото изпълнението в чужбина на решенията на държавните съдилища.

Не могат да бъдат предмет на арбитраж:

• неимуществени спорове (за прекратяване на брак, за установяване на произход и др.);
• спорове, които имат за предмет вещни права или владение върху недвижими имоти;
• искове, с които се търси издръжка;
• спорове, които имат за предмет права по трудови правоотношения;
• искове за отмяна на решенията на органи на юридическите лица.