Информация

Алтернативните способи за разрешаване на спорове са различни, защото приемат разнообразни форми:

По взаимно съгласие

• Помирение
• Диалог между заинтересованите страни
• Преценка на случая на ранен етап
• Неутрална оценка на ранен етап
• Посредничество (медиация)

Чрез решение

• Експертно решение
• Мини процес
• Постановено решение (арбитраж)

Алтернативните способи за разрешаване на спорове са:

• Различен метод за разрешаване на спорове
• Гъвкаво средство за оформяне на правилната процедура за разрешаване на спорове с алтернативни средства
• Възможност за оправомощаване на страните

Защо да използваме алтернативни способи за разрешаване на спорове:

• Клиентите придобиват правомощия като запазват контрол над резултатите
• Продължават да поддържат взаимоотношения
• Алтернативните способи са конфиденциални
• Алтернативните способи са частни
• Алтернативните способи не причиняват вреда
• Правото на съдебен процес се запазва (защитено е едно основно право на човека)

Каква е разликата между медиация и арбитраж?

На пръв поглед медиацията и арбитражът като способи за разрешаване на спорове между две или повече страни много си приличат. Всъщност общото между тях е, че са една алтернатива на тромавото съдебно производство, но разликите са значително много. По естеството си арбитражът е ускорено състезателно разглеждане на делото, в което всяка страна има възможност да представи доказателства и доводи. В процедурата по медиация стремежът е да се разреши конфликтът между двете страни, който не е задължително да бъде самия спор. Медиаторът само дава напътствия на страните и им помага за по – ефективна комуникация за разлика от арбитъра, който е лице с юридическо образование, към което двете страни са се обърнали, за да се реши спора по същество. Видимо ролята на страните е пасивна, тъй като те се обръщат към трето независимо лице да разреши спора им, докато при медиацията е точно обратното- страните са активните участници и сами достигат до взаимноприемливо споразумение. Медиаторът не дава юридически съвети и не взима решения вместо страните в едно далеч по неформално производство сравнение с арбитража. За разлика от арбитража, за започването на процедура по медиация не е необходима изрична договорна клауза, а е достатъчно двете страни да изявят желание за това.

Ползите от алтернативни способи

Ползите от алтернативни способи са безспорни – намаляване на исковите молби и процесуална икономия, дори само ако някои от спорните въпроси бъдат решени. Позитивните последици пряко се отразяват и на страните по делото – нараства потенциалната възможност за сключването на спогодба, която след одобрението на съда и съгласно чл.78, ал.9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Сложността и бавността на обикновения граждански процес в държавните съдилища, неподготвеността като правило на съдиите по въпросите на търговско-промишлената, финансово-кредитната и друга подобна техника и организация, не могат да удовлетворят заинтересуваните страни. Професионалните юридически познания сами по себе си се оказват недостатъчни, за да могат държавните съдии да вникнат в отношения от такъв характер. Често дори за изясняване на фактическия състав на спора те биват принудени да прибягват до заключения на вещи лица, което прави съдебния процес още по-скъп и по-бавен. Изключителната практическата опитност на арбитрите, които страните по своя преценка избират съобразно специфичните обстоятелства на всяко дело, се съчетава с такова важното предимство, каквото е бързината на производството – по общо правило едноинстанционно – за разлика от три- или двуинстанционно производство в държавните съдилища. Арбитражното производство не е толкова формално, както съдебното производство. Това предимство на арбитражния процес е от изключително значение за страната от чужбина. Докато за водене на гражданско дело пред чуждестранен държавен съд тя неизменно се нуждае от правната помощ на местен адвокат, пред Арбитражния съд и център за медиация такава напременна необходимост за нея не съществува.